Науката , която изучава звуковия състав на езика и звуковите промени , се нарича фонетика .

В българския език има 45 основни звука ( фонеми ) – 6 гласни и 39 съгласни , и 30 букви

При определени условия звуковете ( фонемите ) , които изговаряме , претърпяват известни изменения , познати в граматиката като звукови промени . Съществена роля при тези промени играят съседните звукове и ударението .

Фонетични промени в българския език

Редукция – звукова промяна , при която неударените широки гласни ( а , о , е ) „потъмняват” , т.е. доближават се по изговор до съответните им тесни гласни ( ъ , у , и )

Променливо я (преглас на ятова гласна ) е звукова промяна , при която е различни форми на една и съща дума или в сродни думи при определени фонетични условия гласната я се заменя с е :

вятър – ветрове ; лято – летен ; цвят – цветен , цветове ; овладян – овладени

Подвижно ъ (метатеза ) е звукова промяна , при която гласната ъ в съчетание със съгласните р или л мени мястото си ( премята се ) при определени условия :

кръв – кървав – кръвен


издържам – издръжка , издържан


връх-върхове – повърхност – връхни


жълт – жлътна – жълтея


пръв – първи

Обеззвучаване на звучни съгласни в края на думите е звукова промяна , при която звучните съгласни в края на думата се произнасят като съответните им беззвучни съгласни . За да сме сигурни в правописа на думата , правим проверка с други форми на същата дума :

мъж – мъже , нож – ножове , кръв – кръвен , роб – роби

Уподобяване на съгласни звукове е звукова промяна , при която два различни по звучност съседни съгласни звука се изравняват по звучност , когато задният влияе върху предния говорен звук ( пише се сватба , чува се свадба )