Науката , която изучава частите на речта , стоежа на думите и техните форми , се нарича морфология .

          В миналото на българския език е имал синтетичен граматичен строеж , т.е. синтактичните отношения между имената и местоименията към другите думи в изречението са се изразявали посредством падежни окончания , например майце си ( дателен падеж за нески род ) ; Пенчо Славейкову ( дателен падеж за мъжки род ) . Постепенно в своя исторически развой българския език преминава към аналитизъм , т.е. синтактичните отношения между думите в изречението започват да се изразяват посредством различни предлози и една обща форма ( casus generalis ) . Днес , на мястото на седемте падежа при местоименията и имената , се появява по една форма за единствено и за множествено число в съчетание с различни предлози .

Морфемата е най-малката смислоразличителна част от думата . За разлика от сричката , която трябва задължително да съдържа гласна фонема , морфемата може и да няма в състава си такава .
В зависимост от мястото и значението на морфемите определяме техните видове : корен ,представка , наставка , окончание и определителен член ,съединителна гласна .

- Коренът носи основното лексикално значение на думата .

- Чрез представките и наставките се образуват нови думи ( словообразувателни морфеми )

- Чрез окончанието и определителния член се образуват форми на една и съща дума ( формообразувателни морфеми ) .

- Представките се намират винаги пред корена , а наставките не посредствено след него , следвани от окончанието и определителен член .

- Съединителните гласни –о или –е свързват два корена в състава на сложната дума .

гу